“Лъжа шеста”: За “македонските преродбеници (възрожденци)” и за “Бугарската екзархия”.
Од Wikibooks
| Кој ја фалсификува историјата, Ѓорѓи Радулов | Поглавја: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
Ето какво пише маститият професор: “… в наше време националната си принадлежност всеки решава сам за себе си. Ако няколкостотин души в Тирана, смятащи се за българи, са отишли на среща с българския президент това означава, че наистина са българи и никакви архиепископи, президенти или министър-председатели не могат да решават вместо тях какви са.”. Правилно! Защо не го кажете на българския президент, който твърди, че в България няма македонци и си присвоява правото да определя нашата националност. Г-н Димитров, Вашият случай не в реда на нещата. Когато българският президент казва, че в България няма македонци е прав, а когато македонският архиепископ казва, че в Албания няма българи – страшно греши и нарушава човешки права.
Г-н Димитров ни показва надписи на надгробни плочи и други подобни извори, където пише, че починалият е българин и т.н. Ще му отговорим с писаното от един чужденец. Ето какво пише по този проблем руснакът П. Риттих в книгата си “По Балканам”, С. Петербург, 1909 г., с.199: “В средата на деветдесетте години българо-сръбската пропаганда достигна своя апогей и българите решиха да употребят всички средства за побългаряването на Тетовската кааза. Първата цел беше, разбира се, Лесновския манастир и тук дойдоха български агитатори, за да склонят игумена отец Иезикил да признае себе си и паството си за българи. Нито увещанията, нито съблазнителните парични предложения, нито заплахите не помагали. Отец Иезикил оставал непреклонен, отказал се от каквито и да било преговори и гръмко разобличавал агитаторите. Изчерпвайки цялото си красноречие, агитаторите се оттеглили с проклятия и подучили едного от своите членове да ликвидира Иезикил. Последният наскоро бил зверски убит, а българите, за да отклонят от себе си подозренията, устроили разкошно погребение и направили великолепна гробница със собствен български надпис. След неговата смърт за настоятел бил поставен българофила отец Иеротей”. Така, че не ни ги тикайте пред очите тези надписи. Както виждате някои от тях миришат на смърт, предизвикана от българска шовинистична ръка.
В българската историческа литература, посветена на възраждането в Македония има някои странности. Най-напред нищо не се говори за възрожденци, които не са работили в полза на българската национална кауза, като Манолис Касторианис (от Костур), Адамос Мецовалитис (от Мелник), Йоанис Фармакис, Георгиос Олимпиос, Костадин Бели (Бардси) (потомък на стара аристократична фамилия още от византийско време, живял в началото на 19 в. в Австрия) Апостол Маргарити, Леонидас Вулгарис (по произход от Пиянечко), поп Костадин Буфски (от с.Буф), Димитър Македонски, Петър Драганов (бесарабски българин), Пол Аржириадес (Павел Аргириадес), живял във Франция, както и неговите баща и чичо Д. и П. Аргириадес (живели в Австро-Унгария), Георги Пулевски, Кръсте Мисирков, д-р Константинович, Н. Димов и десетки други.
Говори се само за тези, които по някакъв начин са декларирали българско или поне панславянско съзнание. Но ако се вгледаме по-внимателно ще констатираме, че почти всички те са били горди с македонската история. Почти всички са показвали македонски патриотизъм и са подчертавали разликата между македонци и българи. Райко Жинзифов пише, че Д. Миладинов в спора с грък от Кукуш за македонската народност, “Пред доказателства на Миладинов гръкът млъкнал”. Той си “поискал от гърка не само днешните македонци, но и старите с Филип и Александър”. Преданията записани от Миладиновци дават доста добра представа за историческото съзнание на македонците през първата половина на миналия век. Започват с цар Александър и продължават с Юстиниан, Св. Наум, споменават безименни български царе и продължават с много предания за Крали Марко. Предава се също, че във Воден (античният Еге) са погребвани македонските царе, че градът е превзет от войска, вървяла след кози. Миладинови разказват преданието как цар Александър достигнал извора с вода от която човек ставал безсмъртен. Но Роксана, метейки, не догледала и счупила шишето със скъпоценната течност. Така Александър си останал смъртен [Братя Миладиновци. Български народни песни. Загреб, 1861, с.526].
В България избягват да говорят и пишат, че на младини Григор Пърличев, се е чувствал грък, че в атински вестници писал антиславянски статии. Не си ли задават въпроса: Ако родителите му са се чувствали българи, как той е станал грък.
