“Лъжа осма”: “Кръсте Мисирков – македонец №1 за 20 век”.

Од Wikibooks

Кој ја фалсификува историјата, Ѓорѓи Радулов | Поглавја: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29

Тук Б. Димитров съвсем се е олял. Най-напред този човек не уважава чувствата на един народ, който той иска да убеди, че се състои от “българи първо качество”. Защото според много български историци и общественици българите са на качества и почти винаги първо качество или най-романтичната част сме ние – македонците. Благодарим за високата оценка. Щом вие го казвате, сигурно е вярно, но ние искаме да сме си македонци. Та думата ми беше, че Димитров се е съвсем олял. Всеки нормален човек се отнася с уважение към светините на дадена религиозна или етническа група. Това е въпрос на възпитание.

Би било простимо, ако някой се е заблуждавал в деяния и помисли на историческа личност и вие разкриете заблуждението. Но тук случаят е съвсем друг. Тук Димитров си е пуснал въображението, при това доста сиромашко въображение, и говори за Мисиков, като сръбски шпионин, руски шпионин, български шпионин.

За нас македонците Кръсте Мисирков е действително една свята личност и най-малкото, няма да уважаваме всеки, който иска да я омърси. Кръсте Мисирков рано прозря коварните планове на балканските правителства по отношение на Македония и предупреждаваше македонските революционери, че искат да я делят. Оказа се прав. Когато започна Междусъюзническата война, той правилно предупреди македонците да не напускат родните си места, защото това ще е пагубно за Македония. Пак се оказа прав. Интелигентен и образован, голямата му обич към Македония го беше дарила със здрав усет към процесите в и около нея, той винаги чувстваше грозящата я опасност. Много направи по време на Балканските войни и Първата световна война за да помогне на Македония. Ето поради тия причини го обичаме. За това е мил на всеки македонски патриот.

Книгата на Б. Димитров не ни харесваше още като видяхме заглавието й, но когато прочетохме “лъжа осма” многократно си михме ръцете и не ни напускаше, чувството, че сме се допрели до нещо особено мръсно.

Много разчитахме, че ще се намери един достоен българин, който да вземе отношение по книгата на Б. Димитров. Да каже, че така, през просото, не бива да се върви. Такъв не се намери. За чест на българската наука, срещнах университетски историк, който , меко казано, не споделя нито тона, нито възгледите на Б. Димитров. Оплака се, че на такива като него не се дава трибуна.

Искам да обърна внимание, че ако някой се заеме, то може да развенчае по-голямата част от националните герои на коя да е страна. Защото за разликата от големите планински върхове, при които, колкото по-високо се доближаваш до тях, толкова по-величествени изглеждат, то колкото по-отблизо опознаваме човека, включително героите, толкова по-ясно виждаме и обикновените им човешки недостатъци. Чест прави на македонските историци, че само бранят своето, а не тръгнат да развенчават българските (или кои да е други) национални герои. Защото ако се бяха заели да развенчаят някои от тях, сигурно биха намерили факти. Знайно е, че бащата на Раковски е доверен човек на султана – мемлекет чорбаджи. Представяте ли си какви неща може да напише човек? Говори се, че Ботев е застрелян не от турците, а от своите. Една развихрена фантазия може да съчини невероятни истории за това. Вървеше мълва, че българският историк, запознал се с турските документи по делото на Левски се самоубил, когато видял истината. Един македонски Божидар Димитров чудесии би изписал или за българите като предателски народ, или за В. Левски. Малко българи знаят истинското име на Бенковски. Малко хора знаят даже къде е роден. Още по-малко знаят, че по време на въстанието той не е ходил в родния си град. Нищо не се пише в българската историческа литература за живота на Г. Бенковски – Гаврил Хлътев, преди Априлското въстание. Той се появява по време на въстанието изведнъж и в целия си блясък, като Атина Палада от морските вълни. Но блясъкът на Хвърковатата чета ще помръкне ако се изнесат, поне тези от фактите, които се знаят. Дали си дава сметка Б. Димитров, какво ще говорят учителите по Българска история на учениците. Може да се продължи с Петко Славейков и т.н.

Липсата на здрав патриотизъм у българите, на нас, като български граждани, много ни пречи. Ако този патриотизъм го имаше България нямаше да бъде така опустошавана, нейните богатства (сътворявани и от нас македонците тук и нашите родители) нямаше да бъдат така безмилостно изнасяни и прахосвани от хора, които са се тупали в гърдите, че са патриоти.

Ясен е стремежа Ви да унищожите македонския патриотизъм, искате още част от нашата родина.