“Лъжа десета”: Б. Димитров я е озаглавил с “Радостта от повторно включване в Югославия”.
Од Wikibooks
| Кој ја фалсификува историјата, Ѓорѓи Радулов | Поглавја: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
Б. Димитров не я е озаглавил “Радостта на македонците от създаването на Р.Македония”, а манипулира с “Радостта от повторно включване в Югославия”. Вярно е, че много македонци искаха независима Македония. Вярно е, че македонците искаха да тръгнат към Солун, а не към Берлин. Но обърнете внимание, искаха Солун, а не София. Не искаха обединение с България а обединена независима Македония. Вярно е, че честни македонски патриоти бяха избити със знание и по нареждане на югославски комунистически ръководители. Поклон пред светлата им памет. Но искаме да кажем на проф. Димитров, че преобладаващата част от тези жертви, както и попадналите в затворите, воюваха за Македония. Това може да го видите в: Ивановски, Владо, Jануарскиот “масакр” и вистината за него. Сп. Македонско време, бр 32, маj 1997; Гашев, Ефтим, Нашата кауза, Скорjе, 1995; Ристевски, Стоjан, Судени за Македониjа (1945-1985), Охрид, 1995 и др. Сам Е. Гашев е лежал в затворите. Знаете ли че част от жертвите са македонски партизани. Ако тези патриоти искаха България, тя беше при тях, но те воюваха срещу нея.
Само сляп човек не би видял радостта на македонците, че най после, през 1944 г. се е осъществила мечтата на най-свидните македонски синове – свободна Македония. Мисли, като “югославските комунисти с терор и насилие ще приложат най-реакционните идеи на сръбската шовинистична политичес- ка мисъл – идеите на Новакович, Цвиич, Белич”, са далеч от истината. Ако югославските комунисти не бяха допуснали създаването на Р. Македония, сега, Вие, г-н професоре, нямаше да имате тема за изява, защото поне 90% от македонците в Р. Македония, щяха да са сърби, така както голяма част от македонците, власите, гърците в България днес са българи, както се посърбиха голяма част от българите в Западните покрайнини. Българските комунисти бяха едни от най-грубите и най-верни на Сталин. Те насилствено писаха македонците в България като българи. Помаците - също. Смениха им имената. Опитаха се да българизират етническите турци. Надяваме се, че всеки интелигентен човек може да направи съпоставка между политиката провеждана от югославските и българските комунисти. А защо мълчите за македонците тероризирани в България? Тук също има избити македонци, а и много лежали в затворите. Защо не кажете, че както българските фашисти избиваха най-добрите македонски патриоти, като Н. Вапцаров, А. Попов, Н. Парапунов и много други, така българските комунисти, към които се числите и Вие, г-н професоре, избиваха най-достойните македонски синове, като сподвижниците на Герасим Тодоров (прочетете книгата “Македония моята опора” на един от малкото останали живи негови другари). Много честни македонци гниха по българските затвори, защото искаха независима Македония, също както своите сънародници от Вардарска и Егейска Македония. Младежи от Неврокоп (Г.Делчев) започват да работят за тая цел. Още през 1945 за кратко са арестувани Георги Сотиров Дукимов и Тодор Атанасов Солаков. През следващата година те създават патриотична организация. На учредителното събиране в дома на Георги Иванов поп Ангелов присъстват около 15 човека [Дуки- мов, Г., Един живот една идея]. Членовете на организацията работят за изясняване на населението като македонско, при преброяването. Искат независима Македония или Балканска федерация, а не присъединяване на Пиринска Македония към Югославия. Започват да издават в гимназията стенвестници “Македонска мисъл” и “Илинденски лист”. Статиите са най-вече от Иван Парасков, Марин Варадев, Георги Дарев и др. Започват да събират оръжие. Готови са да се жертват за Македония. Държавна сигурност (ДС), която е арестувала през 1945 г. Георги Жерев, го освобождава, но го вербува за свой агент. Той влиза в организацията и предава всичко на Костадин Кехайов (Бакото) - служител от ДС. На 20.04.1946 г. членовете на нелегалната организация са арестувани. Македонски патриот от милицията (Ангел Каратанев) предупреждава патриотите, но е късно. Милицията е блокирала града [Дукимов, цит. дело].
През пролетта на 1947 г. в Южен Пирин се появява нелегална група, водена от Иван Давков от Светиврачка (Санданска) околия. Въоръжената чета се бори за освобождение на Македония [Пелтеков, А. Тешово.2001]. В нея се знае, че са влизали още Костадин Соколов от гр. Неврокоп (Гоце делчев) и едно момче от с. Голешово, Светиврачко, чието име ни остана неизвестно. Към четата от с. Тешово се присъединяват Васил Петров Киримов, секретар на четата, Илия Савов Шушутев и Борис Ат. Кирпиев. Знае се, че четата е имала над 40 пушки. За да се присъединят към четата няколко затворници бягат от Неврокопския затвор. Всички те са избити, в това число и овчари от с. Тешово. На различен срок са осъдени помагачите на четата. Официално властите казват, че е разбита банда бореща се за “независима Македония под американски протекторат”, че са хора на Иван Михаилов.
През 1948 г. в Пирина излизат Герасим Тодоров, Георги Сучев (от с. Горна Белица, Светиврачко), Крум Солунов от с. Ощава, Светиврачко и още десетки други. Те се борят за независима Македония. Комунистическата власт хвърля срещу тях войска и милиция. Ето равносметката: осем обесени, трима живи изгорени в планината на с. Плоски, двама убити при засада, трима самоубили се (Г.Сучев, 23.03.1948 ), четирма измъчвани до смърт за изтръгване на лъжливи признания, а след това намушквани с ножове докато душите им излезнат, един застрелян “при опит за бягство”, един умрял по време на следствието от “милувките” на следователите, осемдесет и четирма осъдени на различни срокове затвор [Монев, Крум, Македония моята опора, с.12].
За да бъдат мразени от населението българските власти представят борците за независима Македония като михаи- ловисти. За съжаление този похват се използва не само в България, но и в Р. Македония. Това също дава възможност на враговете на Македония днес да изопачават истината. М. Милотинова във филма си ги представи като борци срещу македонизма. Ако не беше останал жив Крум Солунов, така и нямаше да знаем, че отрядът на Герасим Тодоров е от македонски патриоти.
След развалянето на отношенията между България и Югославия пострадват и много комунисти, македонски патриоти. Във връзка с процеса “Трайчо Костов” са осъдени Иван Масларов от Якоруда, Васил Ивановски и др. По-късно е подгонен Георги Мадолев, един от най-интелигентните партиза- ни в П.Македония. Той е принуден, на V-тия конгрес на БКП, да си направи “самокритика” за своята промакедонска позиция. При особени обстоятелства 1949 г. загива зам.командирът на Неврокопския партизански отряд – Благой Джугданов. Официалното обяснение на властите е, че прострелването му е станало по невнимание. Но неговите близки бяха убедени, че е убит нарочно, заради македонските му възгледи. Неговият убиец по-късно е генерал от Държавна сигурност. Измежду населението се шушукаше, че на смърт е бил осъден и друг македонски патриот от Г. Делчев - Данелов.
Интересна е съдбата на Герман Петров Христов (Дамовски). Взел участие в Гражданската война в Гърция, след войната той е обявен от ГКП и БКП за титовист и е съден, както в Полша, така и В България. Неговият грях е, че отстоявал македонската си принадлежност.
В периода между 1950 и 1960 г. на много места в Пиринска Македония са създадени македонски патриотични организации. Те възникват главно в средните училища. Българските тайни служби успяват да ги разкрият. Младежите са затваряни, бити и значителна част от тях осъдени на затвор. Всички са изключени от училище.
През 1957 г. е разкрита младежката организация бореща се за освобождението на Македония в гимназията в гр. Разлог начело с Георги Големеов. В тази младежка организация влизат още Георги Попатанасов, Борис Прегьов и др. Учениците са изключени от гимназията, с право да се запишат в други гимназии, извън Пиринска Македония.
Младежката организация бореща се за освобождение на Македония в Горския техникум в гр. Банско е разкрита през юни 1957 г. Арестувани са Илия Чиликов от с. Спанчово, Васил Влахов, Кръстьо Папазов, Владимир Коцалов, Владимир Коцинков - отличник (от с.Садово, Гоцеделчевско), Недялка Ламбрева, Спас Галчев отличник на класа и комсомолски секретар, Станке Домозетски от с. Крупник, Елисавета Домозетска, Борис Янчев, Стоян Герчев. На 5 години затвор е осъден Илия Чиликов, 3 години - Станке Домозетски, на 1 година - Кръстьо Папазов. Всички са изключени от училище.
На следващата година в Разлог е разкрита нова македонска организация. Според обвинителния акт, през пролетта на 1958 г. Георги Йорданов Попатанасов, замисля да създаде нелегална организация, която чрез въоръжена борба да освободи Македония. Ревностен съратник на Попатанасов е Борис Самуилов Прегьов, също от с. Елешница, Разложко. Привлечени са още Иван Борисов Дивизиев от с. Елешница, по това време ученик в гимназията в гр. Симитли, Мирчо Митев Драганчев от с.Ораново, Благоевградско и Иван Духарски от Симитли. На 01.09.1958 г. Г. Попатанасов и Прегьов са арестувани и разследвани. И двамата се държат достойно. Зам. окръжният прокурор Мирчо Лазаров осъжда (10.11.1958 г.) за това, че “са образували група, която си поставила за цел събаряне на народодемократичната власт в Балгоевградски окръг” и “се приготовлявали да излезат през границата на страната, отивайки в Югославия, без разрешението на национал- ните органи на властта”, Попатанасов на 5 години затвор, като непълнолетен, а Прегьов на 10 г. затвор. Като веществени доказателства по делото са приложени: “Характеристиките на обвиняемите и книгата “Македония - минали и нови борби”.
В българските затвори излежават присъди Стоян Георгиев, Сократ Маркилев, Иван Тимчев, Йордан Костадинов, Иван Георгиев Биков и Борис Борисов Арабаджиев и много други. Много са въдворени на местожителство далеко от П. Македония, като Костадин Франгов и др. И. Биков и Б. Арабаджиев са основали младежка организация в с. Самуилово, Петричко. ДС е по следите им. През април 1957 г. двамата заедно с други младежи от селото са арестувани и бити в Милицията. Младежите не се изплашват и продължават да разпространяват листовки написани на ръка. На черната дъска в училището написали “Вън българите от Македония”. Разпространили листовки със следното съдържание: “Или обединение чрез мир или кръв ще се лее”, “Да се вдигнем на борба за обединение на Македония”. За тази си дейност И. Биков е осъден на 3 години лишаване от свобода, 2000 лв. глоба и лишаване от граждански права за 5 г. Б. Арабаджиев е осъден на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Другите техни сподвижници са оправдани.
1960 г. е разкрита македонска организация сред учениците от училищата в Благоевград. Изключени са много ученици.
Пролетта на 1964 г. патриотично настроени македонски студенти в София искат да организират земляческа вечер. Поискват това да стане в Македонския дом. Отказват им. Тогава те издействат вечерта да се проведе в студентския стол на 4-ти километър. Тържеството се провежда на 06.03.1964 г. Пеят се патриотични песни. Декламират се стихове от Вапцаров и стихове на македонски. Пее се македонският химн. На сутринта в 6 ч. е арестуван Стоян Панделиев Димитров от с.Кулата, Петричко. На 12 май е задържан и К. Ангов. Задържани са също Любен Вангелов Киров, Стоян Керимидчиев и Лазар Сучев. На процеса състоял се на 08. юни (или юли) са осъдени само Стоян, Любен и Стоян Керимидчиев по на 5 и 3 години. Изпратени са в Старозагорския затвор. Стоян Панделиев е говорител на македонската емисия на радио София. След освобождаването му от затвора, властите го карат да напише антимакедонска статия, за да остане на работа.. Отказава. За него работа, като интелектуалец, в България няма. Отива на работа като работник в Металургичния комбинат “Кремиковци”.
Строго се преследват интелектуалците в които се съмняват, че могат да пишат върху македонската тематика. Претърсвана е квартирата на Г. Попатанасов (1972 г.).
Един голям македонски патриот – Павел Дувалевски от Е. Македония – осъждан на смърт, от немците, като антифашист и от гръцкото кралско правителство, член на Гръцката комунистическа партия и на БКП, е затворен за тримесеца от българските комунисти, без присъда, само защото е носел македонска литература, при идване от Р. Македония.
Философът Костадин Иванов Георгиев, преподавател във Висшия минно-геоложки институт, виждайки изопачаването на фактите в българската историческа литература, решава да напише труд с работно заглавие “Върху някой аспекти на великобългарския шовинизъм”. Той е улеснен в това си начинание, защото, готвейки докторската си работа, има достъп до специалните фондове на Националната библиотека. Привилегия, която, потова време, се дава на малцина. След известно време трудът, в чернова, е оформен, но и Държавна сигурност вече знае за него. Знае също, че Георгиев има намерение да изнесе трудът си за издаване в Югославия. Щатни и нещатни нейни агенти го следят навсякъде - в библиотеката, по време на лекции и упражнения, в къщи. Два пъти правят обиск на дома му без негово знание. Правят и официален обиск. Не могат да открият труда, но са сигурни, че го има. Георгиев е уволнен от работа, тъй като “проявява подчертан интерес по т.нар. “Македонски въпрос” и пред доносчика “Стоянов” нееднократно е застъпвал “скопската” теза за съществуването на “македонско малцинство” в България”. [Данните са взети от дело N25386 на ДС, предоставено от К.Георгиев]. Уволнена е от работа и съпругата му, която е доктор по философия и член на БКП. Семейството му остава без работа и се издържа от родителите им. И както му казват приятели: “Имал си късмет, че всичко това се е случило през 1986 г., по времето на перестройката, защото ако е било по-рано, не знаем колко години щеше да гниеш в затвора”. Ще добавя, че след свалянето на тоталитарния режим в България, К. Георгиев беше върнат на работа и отново уволнен под претекст, че за него няма подходяща учебна дисциплина в университета. Това не отговаря на истината.
Значителна част от тези светли умове, за да бъдат ненавиждани от народа, бяха представяни като сръбски шпиони, та днес такива като Вас, г-н професоре, използват тази фалшификация, за нови фалшификации. Представят македонски патриоти като борци за българщината. Прочетете по този въпрос, както цитирана книга на К. Монев, така и малката книжка на Дукимов, Георги С. Една идея един живот. Спомени за първия македонски процес в Пиринския дял на Македония. гр. Гоце Делчев, 1999. Обърнете внимание, че тези хора се борят за независима Македония, когато според българските историци има насилствено македонизиране на българи в Македония.
С идването на “демокрацията” положението малко се промени, но гоненето на македонците продължава. Години наред полицията бие македонците отиващи да положат цветя на гроба на нашия национален герой Яне Сандански. Има покъртителни картини. Иван Кошкодеров, македонски патриот, на младини писал стихове за Македония, но в напреднала възраст инвалид, тръгнал да положи цветя с москвича си, означен с номер за собственост на инвалид. Полицията го посреща. Изваждат го насила от автомобила. Инвалидът се подпира на корпуса на колата си, а полицията удря ли удря сакатият човек с палките по-главата, по гърба, където свари. С болните си ръце, горкият човек не е в състояние да предпази главата си. Едва ли има по света демократична държава, в която да се наказва жестоко поднасянето на цветя на гроба на тачен починал?
На 25.05 1991 г. македонци събират подписка за своите национални права. Полицията на “демократична” България ги подгонва. Хващат Иван Котев и удрят главата му в тротоара. На Кирил Иванов едва не избиват едното му око. Бити са още Йордан Костадинов, Кирил Тилев. За случая някои от битите са освидетелствувани от лекари. На колко македонци отнеха задграничните паспорти, т.е. отнеха едно от гражданските им права? Вие да сте видели да са дали на македонец трибуна по телевизията или вестниците да се защити след като е бил оплют? В “демократична” България няма такова нещо.
Само човек нямащ представя от нещата може да твърди “Е, има неколкостотин потомци на власи, преселили се от Егейска Македония в България, обявили се неотдавна за “македонци” и обединили се в ОМО “Илинден”. За съжаление те ще бъдат такива, докато Белград, а напоследък и Атина плащат да бъдат “македонци”. Ето впрочем чудесен пример как една националност може да се превърне в професия”. Г-н професоре, Вие сте прав, само, че адресът е сгрешен. Македонският произход е професия само за онези, които се продадоха на съседните държави. От около сто години на българска ясла е зачислена една агитка, която в по-далечното минало, по поръчка на българските власти, пише мемоари, протести, възвания и т.п., до международни организации, правителства, видни личности, великите сили и др. и ги запознаваше с положението на “българите” от Македония. Обясняваше, че са под робство (което беше вярно), и, че те се борят да ги освободят. Ама си стояха в София. Защото, както чудесно ги иронизира А. Лондр, “Те са естети, а по границата има мрежи от бодлива тел, и ще си скъсат панталоните” (Londres, Albert. Les Comitadjis. Le Serpent a plumes Editions, Paris, 1997). Та вместо да се борят с враговете на Македония, те избиха цвета на македонците в П. Македония и македонската емиграция в България. Европейските интелектуалци разобличиха категорично тяхната демагогия, заявявайки: “от трите части на Македония, най-нещастната, най-угнетената е тази, която е присъединена към България” (А. Барбюс. В защита на Македония, Виена, 1929, с.49). Днес отново има организация, “вътрешна” и “революционна”, която ще освобождава поробените македонци. Само, че не тези в Егейска Македония, а тези в Р. Македония?! Както вижда читателят и тези “революционери” са “естети”?!
В България деклариращите се като македонци, може да считате, като най-достойната част от населението на Македония. Да си македонец в България никак не е лесно и само чисти хора могат да го декларират. Това се признава и от някои доблестни българи (Андрей Райчев, Андрей Пантев, в. Сега, 17 юни, 1999). Ако сред ОМО има нечистивци, това са само внедрените от българските тайни служби. Но кажете сред кой народ мекеретата са свестни хора? Вече години наред се чака македонците да направят България, нещо което да ги компрометира. Слава Богу до сега се опазихме.
По отношение на “послеслов”-а, ще кажем, че на въпроса “ВЯРНО ЛИ Е НАПИСАНОТО”?, категорично заявяваме: НЕ Е ВЯРНО! Надяваме се това да е станало ясно и на непредубедения читател. Що се отнася до парите, които сме взели от Сърбия и Гърция, за тази книга, ще Ви пожелаем: колкото сме взели, толкова бели дни да имате!
На последните страници се показват документи, главно икони. Под тях пише, че надписите са на български език. Това не е вярно. Надписите са на Църковно-славянски. Г-н професоре, отидете по-северно от Македония и вие ще видите, че и там иконите са написани на същия език. На същия език са надписите на иконите в Украйна, Русия, Беларус, надяваме се, че не считате народа там за български. Показвате икони с лика на Св. Иван Рилски и внушавате на читателя, че македонците тачат именно него, защото е “българския национален светец”, но не показвате писмото от 18 в. на монасите от Рилския манастир до руският император, в което те казват, че пишат от Македония. Така, че поне териториално, в миналото, Св. Иван Рилски са го считали от Македония. Ялова Ви е пропагандата, г-н професоре. Св. Сава е сръбски светец, брат на сръбския крал и Вие го виждате също иконографисан в много църкви и манастири в Македония. Този, който има очи да гледа ще види в същите свети места иконите на Св.Константин (римски император, създателя на Византия) и Елена. Ще види, сигурно във всички македонски църкви, иконата на Св. Димитър Солунски, който македонците са почитали, като убиец (чрез ръката на Манастър) на цар Калоян и така са го иконографисали. Антибългарски пропаганден ефект има и надписът на подарената на охридския архиепископ плащеница от император Андроник Палеолог. По същото време (1292 г.) България има патриарх в Търново. Ако ставаше дума за един и същи народ и една и съща църква, Андроник Палеолог би подарил плащеницата на по-старшия в иерархията? Нищо ли не Ви смущава, громителю, на македонските историци?
Ще отбележим нещо, според нас особено важно. Не ни тикайте документи от времето, когато в част от македонските църкви и училища служат хора на Българската екзархия. Тя е една българска пропагандна институция и нейните документи са български, а не македонски. Те нямат доказателствена стойност. В гръцките и сръбски училища и църкви документите също не са македонски. Ето оценката на Екзархията дадена от неин служител от Македония - големият наш родолюбец Теодоси Скопски, един от най-просветените македонци на 19 в. В писмо до г. Дионисий (от 22.06.1891 г.) той пише пише: “Христос проповядваше любов между хората и за нея отиде на кръста, а ние хората, в името на същата Христова любов, и с Неговия най-свет символ - Кръстът, шириме между хората най-голяма омраза и ги потискаме духовно и национално, убеждаваме ги, че им правиме добро. Така и нашата света Екзархия начело с Блажения екзарх Йосиф, прави всичко възможно да го убеди добрият македонски народ, че му мисли доброто, че се грижи за неговото настояще и бъдеще и че иска да го извади от тъмата на националната неосъзнатост и от него да създаде съзнателни българи. А не трябва да те убеждавам, премили брате во Христа, че светата наша Екзархия със своята църковна и просветна дейност, извършва всъщност най-мизерната задача тук в Македония, взема името на един народ и го заменя с друго, взема му майчиния език и го заменя с чужд. Изземва му всички национални белези и ги заменя с чужди, само за да осигури на своето правителство и на своите чорбаджии да си проширят търговията на чужда територия. Как ще го наречеш това, драги брате, ако не робство по-страшно от турското? Турците взимат имота и живота на раята, но не посягат на нейния дух. Те унищожават тялото, но почитат душата. А нашата света Екзархия убива това другото, постоянното. Това ли е братско християнско отношение”.
