“Лъжа втора”: (на македонската историография) е твърдението че: македонците са чисти славяни, а “бугарите – татари”.
Од Wikibooks
| Кој ја фалсификува историјата, Ѓорѓи Радулов | Поглавја: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
Правейки на пух и прах тази несъществуваща в сериозната македонска историография лъжа, Б. Димитров изписва маса алогични неща, лъжи и голословни твърдения. Най-напред трябва да се отбележи, че неговата втора македонска лъжа влиза в противоречие с първата му македонска лъжа. Не може македонските историци да твърдят, че македонците са потомци на античните македонци и, че са “чисти славяни”. Поне не биха били “чисти”.
Цитирайки македонският архитект Микулчик, Димитров твърди, че славяните преминали през Македония, избивайки и прогонвайки местното население (според Б. Димитров) и отишли в Гърция и “двеста години (Македония) останала без население”. Как ви се вижда читателю едно такова твърдение? Та твърдения от такъв род влизат в противоречие с византийските хроники и с писаното до сега от български, сръбски, руски и македонски историци, че в Македония се заселили славянските племена Струмяни, Ринхини, Берзити, Драгувити, Смоляни и др. Славистите твърдят, че там са се формирали С(к)лавиниите.
Б. Димитров сам влиза в противоречие твърдейки, че прабългарите водени от хан Кубер се заселили в Битолско-Преспанското, Ресенското, Охридското и Корчанското полета и, че хан Кубер основал в Южна Македония българска държава, тъй като тези полета не са Южна Македония. А писаното от него, че старото население на Македония се е заселило само в Турска Тракия е изсмукано от пръстите. По-рано, когато Русия искаше чрез България да владее протоците, старото население на Македония го “пращаха” в албанските планини. Сега Димитров го праща Тракия и то не в Тракия въобще, а в Турска Тракия, защото македонците биха си поискали и Тракия. Има историци, които считат, че част от старото население на Македония се е изселило на изток, в Тракия, и поради това, по-късно тази провинция е наречена Македония. Но точно Турска Тракия не влиза в темата Македония, а последната включва и част от Източна Македония.
Ако използваме езика на Б.Димитров, то следва да кажем, че четейки писаното от него “щях да падна от стола”. На стр.12 той пише: “относително малко на брой, те (тюрко-българите водени от Аспарух, б.м.) се славянизират в рамките на следващите 100-150 години всред по-многобройните славяни”. На стр. 14-15 пък ни “доказва”, че македонците са чисти тюрко-българи, вследствие на заселилите се там тюрко-българи на Кубер и преселили се такива от същинска България. Г-н Димитров, ако това беше така както вие го твърдите, то Кирил и Методи нямаше да създават славянска, а тюркска азбука. Климент Охридски нямаше да говори и пише на славянски, а на тюркски. Вгледайте се в запазените книги от оня период от Македония и вие няма да намерите нито една тюркска дума. Ако Вие сте прав, г-н Димитров, то образите на Кирил и Методи, на Климент Охридски, иконографисани в черкви и манастири, давани в исторически книги и учебници са груб фалшификат. Знае се, че тюрко-българите са били с бръснати глави и са оставяли перчеми, чийто брой е бил в зависимост от положението, което индивида е заемал в обществото (Вижте Иречек). Би следвало така да рисувате казаните славянски просветители. Кирил, с високото си положение във Византийската империя, би следвало на бръснатата му глава да стърчат десетина перчема.
Сведенията за дружината на Кубер са противоречиви, но от всички личи, че той не е оставил трайни следи в Македония. Към казаното ще допълним, че Кубер се заселил най-напред в днешните унгарски земи сред живеещия там народ. По-късно вдигнал въстание срещу своя владетел - аварския хаган. Бил разбит и с остатъците (състоящи се от тюрки и ромеи-пленници на хагана) избягал във Византия. Заселил се в Керамисийското или Битолското поле в областта на славянското племе Драгувити, с разрешението на византийските власти [Державин, Н.С. История на България. Том I. София, Славиздат,1948, с.217). Някои историци считат, че той идва с около 10,000 души (включително византийските пленници). След време Кубер тръгва срещу Солун. Тук той окончателно е разбит от византийците. Бойците му са избити и пленени. Според други източници те напуснали Македония. В “Чудесата на Св. Димитър Солунски” четем: “... Кубер, като преминал победоносно р. Дунав с цялото си племе, дойде по нашата земя и завладя Керамисийското поле. Но за кратко им беше престоя”. По-нататък пише, че заминали към Тракия и от там към Цариград. Керамисийското поле, някои го отъждествяват с Битолското, а други с Щипското.
Г-н Димитров, обръщаме Ви внимание, че Кубер не е “напуснал земите на днешна Унгария”, а е разбит и изгонен от там от аварския хаган. Освен това в историческите източници става дума за Керамисийско поле, а не полета, та да може да се включат всички полета и котловини в Македония.
За изучавалите внимателно историята на Македония е ясно, че това генетично наследство, ако въобще го има, е капка в морето. Никакво друго гръцко наследство да нямаше в Македония, само гърците преселени от Лариса в Македония, по времето на цар Самуил, е достатъчно за гърците да твърдят, че македонският народ е формиран от гърци и славяни, според аршина на българските историци. Ще припомним, че ако в нас тече тюркска кръв по-вероятно е тя да е от преселените в Македония кумани и печенези и пленени по време на турско-византийските войни турци, както и от дългото съжителство между турските колонисти и македонците.
