Няколко думи в заключение
Од Wikibooks
| Кој ја фалсификува историјата, Ѓорѓи Радулов | Поглавја: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
Лъжите и фалшификациите продължават. Ще споменем само няколко поради липса на време и средства. След като фашистка Германия напада СССР 1941 г., австралийци от славянските страни организират в столицата на Австралия антифашистка демонстрация. Начело на демострацията вървят представители от различните страни с препасани през рамото им ленти, на които е написано името на страната, която представляват. Стоящият най-вдясно носи надпис “Македония”. Тази снимка е публикувана в австролийските вестници. Години по-късно снимката е публикувана и в България. Само че стоящият най-вдясно е изрязан!?
Преди време апокрифно се разпространяваха разговорите на Памукчиев с Атанас Буров. На стр. 34 от втората част на тези записки е записано бувално: “Мария ми донесе и друго, че Ванче (Иман Михайлов) откривал фабрика за хероин в Красно село и в Овча купел. Аз побеснях… Но нямаше какво да се направи – Ляпчев бе дал съгласието си за това. Ето такива неща преживях аз… Преживях ги тежко, мъчително, защото властта изисква жертви и катаклизми, тя изисква компромиси. Ляпчев даде съгласието Ванче да има фабрика за хероин, да има хазарта. И това стана след смъртта на Протогеров”.
Не много отдавна, споменатите разговори, излязоха в книга. Читателю, потърсете в тази книга дадения откъс от записките и ще видите, че няма да го намерите. Ванче, който изби цвета на македонския народ, е днес национален български герой, защото казвал, че македонците са българи. “Героят” трябва да бъде светла личност, а не да се занимава с наркотици и хазарт. И Ванче, в българската литература, не се занимава с такива неща!?
По македонския проблем в България се разпространяват още много други, меко казано, неточности, правят се внушения от рода на следните: македонците говорят български език; на македонците бяха заменени хубавите български имена с такива завършващи на –ски; дядовците на сегашните македонци се чувстваха българи, но новите забравиха корените си и т.н.
По отношение на сегашните говори на балканските народи може да се каже, че те са формирани с хилядолетия, при непрекъснато взаимодействие, като се започне от времето на фригите, пелазгите и другите древни племена и народи, мине се през антична Македония, Римската, Византийската и Отоманската империи. В резултат на това на една относително голяма територия, обхващаща днес различни страни (Албания, Македония, Гърция, България, Румъния и Сърбия, до около линията Белград – Шкодра), се създават народни говори, които имат много общи белези във фонетиката, морфологията, синтаксиса и лексикалната система. Тези говори образуват т.н Балкански езиков съюз. Още виенските слависти Копитар и Миклошич, работили в първата половина на 19 в., забелязват, че балканските езици имат много общи черти, като постпозицията на определителния член, образуването на бъдеще време с помощта на глагола искам, заместването на инфинитива на глаголите с конюнктив и др. По-нататък други лингвисти откриват други общи белези на езиците от Балканския езиков съюз. Търсят да изяснят причините и хронологията на това явление. Една значителна част от изследователите считат, че в основата на явлението стоят старите езици - илирийския, тракийския, фригийския. Почти всички специалисти по проблема са единодушни, че най-ясно са изразени белезите на Балканския езиков съюз в Югозападна Македония.
В академично българско издание пише: “Редица български диалектолози … се спират специално на говорите в Югозападна България (имат предвид Пир. Македония, б.м.), доказвайки, че те се подчиняват на общите закони на българския език”. Така е. Но тези диалектолози трябва да обърнат внимание, че на същите закони се подчиняват албанските, арумънските, северногръцките, източносръбските, българските и румънските говори. Така, че тук не става дума за български патент, защото произходът на тези езикови закономерности не се дължи на тюркските говори на народа на Аспарух, нито даже на говорите на славяните.
Можете да прочетете и следния аргумент: “Формирането на този език (македонския, б.м.) се осъществява на основата на един водещ принцип: максимално отдалечаване от съществуващия векове наред български език”. Не знаем какво тук се разбира като “български език”. Ако това е църковнославянския той не е български, в днешния смисъл на тази дума. Както вече се каза, създаден е от синове на Македония (Кирил и Методи). Ако под “български език” се разбира днешния литературен български език, то той съществува от втората половина на 19 в., от когато са и опитите да се създаде македонски литературен език. Ако пък се имат предвид народните говори в България, то те са връстници с македонските, сръбските и др.
Що се отнася до стремежа за отдалечаване на македонския от българския, това е един естествен стремеж и на българския език. Преди създаването на българския литературен език турцизмите, гърцизмите и думите от субстратен произход в българските народни говори са много повече от тези в литературния език. Научната терминология се заема от руски, френски, немски и други езици, но не и от съседния сръбски език.
Друг аргумент с който се атакува македонството, е, че “македонският език е изкуствено създаден”. Това също е несериозно възражение. Всеки литературен език е изкуствено създаден на определен етап на развитие на народа, който го говори.
Много често на нас македонците ни се дават примери, че по-рано родени в Македония са се чувствали българи. Особено активни тук са македонци българомани. От тях може да чуете: “Аз искам да съм верен на своите деди. Те се чувстваха българи”. Тези хора не си задават въпроса, кога техните деди са станали българи в днешния смисъл на думата. Знае се, че славяните се настаняват в Македония около 100 години преди аспаруховите българи да се заселят около устието на р. Дунав. Минават още близо 200 години до времето, когато българската държава завоюва части от Македония. Така славяните в Македония в продължение на около 300 години живеят тук, без да са влизали в контакт с българската държава. Те са поданици на византийския император. През това време, както и по-късно, те са негови войници. Гордеят се с достиженията на Византия. Знае се също, че някои части от Македония никога не са били в границите на българска държава. Други са били сумарно до 30 г., а най-много са били в български граници териториите на Северна Македония, около 130 години. Много повече са били в границите на България румънски и сръбски земи, но както виждате там няма българи. Нещо повече, на славянското население в Румъния, включително на изселилите се през турско от България, румънците казват сърби. За това се е ядосвал Раковски. Българските историци (с малки изключения) нямат претенции към тези земи.
За тези, които искат да са верни на предците си, трябва да припомним, че предците им са се гордеели с антично македонските царе, с Юстиниан Велики, а те се гордеят с българските монарси.
Някаква представа как се е формирало националното съзнание на македонците гръкомани и българомани може да се види, като се съпостави националното чувство на трите села - Висока, Зарово и Суха, Лагадинска околия, които до преди 100 години говореха езика на Кирил и Методи. (Такова е мнението на редица видни слависти). С появата на чуждите пропаганди в Македония, във Висока и Суха се настанява гръцката пропаганда, а в Зарово - българската (единствено в цялата околия). В първите две села черквите и училищата са патриаршийски, а във второто екзархийски. В Зарово фанатизирани българомани, възпитаници на екзархийски училища, убеждават съселяните си с думите ”в нашите вени бие кръвта на смелите стари българи”, или “паметта на славните български царе Аспарух, Крум, Борис, Шишман и т.н. ни зове”. За познаващия историята това са глупости. Защото властта на тези царе никога не се е простирала над Зарово, нито пък във вените им тече кръвта на аспаруховите българи. С присъщата на македонеца емоционалност, гръкоманите убеждават селяните на Висока и Суха, че “в нашите вени тупти кръвта на славните и мъдри елини и византийци”, че “паметта на славните елински(!?) царе Филип, Александър, Юстиниан, Василий II и т.н. ни зове”. Те се считат потомци и се гордеят с Перикъл, Софокъл, Солон и т.н., колкото и това да е далеч от истината. Говорейки един и същи език те повече не се разбират помежду си. Ненавиждат се. Висока и Суха са ревностни патриаршисти и стават ятаци на андартски чети, Зарово - ревностни екзархисти и помагачи на върховистки чети.
Много ми хареса примерът за формирането на националното чувство у македонците даден от големият македонски родолюбец Лефтер Манче, понастоящем жител на Канада. Ще го предам дословно. “В годините 1870-1880 в с. Загоричани, в една и съща махала, си играели две деца. Едното се казвало Митре, а другото Василчо. И двамата учат по-късно в Солун. Димитър в екзархийската гимназия, а Василис в патриаршийската. По-нататък Димитър продължил в Петроград, а Василис в Патриаршийската духовна академия в Стамбол. Връщайки се от Петроград Димитър Благоев остава в София. Василис, след завършване на Академията е изпратен на работа в Мала Азия. Димитър, закърмен с идеите за справедливост и равенство става социалист и формира Българската социалдемократическа партия. Василис става владика на Смирненска епархия. В гръцко-турската война 1919-1922 г. помага на гръцките войски при погромите над турските села в епархията. Поради това, когато идва армията на Ататюрк, той е обесен. Днес родното му село Загоричани носи неговото име – Василиада. Горна Джумая пък носи името на Димитър – Благоевград. Така единият днес е виден българин, а другият -известен грък, дал живота си в името на Гърция.” Ще допълним само това, че Д. Благоев не се е чувствал българин. В Народното събрание той заявява: “Аз не съм българин, аз съм македонски славянин”.
Ще цитираме мисъл от Ерих Фромм [Е.Fromm, Escape from Freedom, цит. по Андреев, Г., Къде отиваш човечество?]: “Болшинството от хората си мислят, че са личности, способни да мислят, чувстват и действат свободно, по своя собствена воля. Всеки човек е искрено убеден, че той си е той и че неговите мисли, чувства и желания са си чисто негови. Но макар сред нас да се срещат и истински личности, в повечето случаи такова убеждение е илюзия, при това опасна илюзия, защото тя пречи за отстраняването на причините, обуславящи това положение… чувствата и мислите могат да се внушат отвън, но субективно се възприемат като собствени… В действителност значителна част от нашите желания ни е натрапена отвън; ние мислим, че (сами) сме взели решение, докато в същност се нагаждаме към желанията на околните, страхувайки се от изолация или даже от по-сериозни опасности, заплашващи живота ни”. Познаващите историята на Македония знаят колко македонски синове бяха избити от чуждите пропаганди.
Говорейки за образованието Бертран Ръсел казва: “Някои деца имат навика да мислят – една от целите на образованието е да ги избави от него. Неудобните въпроси се премълчават, за тях даже наказват. Колективните емоции се използват за насаждане на нужните възгледи, особено в националистично направление” [Цит. по Г. Андреев].
И днес потомците на заровалии са ревностни българомани, а тези на другите две села – ревностни гръкомани. Един от тях – Стелиос Папатемелис - депутат от гръцкия парламент, при отделянето на Македония от Югославия, тръгна по Европа и Австралия да убеждава, че Македония е гръцка земя, че името Македония е гръцко и, че държава под такова име не бива да има. Твърди също, че на македонците бежанци от гражданската война са им промили мозъците за да се откажат от истинската си родина – Елада. Така тези синове на Македония създават повече проблеми на своите сънародници, отколкото истинските гърци и българи. Заровалии, както и други подобни бежанци от Егейска Македония, са не по-малко пакостни за родината си. Членувайки, или симпатизирайки, в/на български казионни организации, те днес ратуват за присъединяването на Вардарска Македония към България. Твърдят, че това е българска земя и, че там македонците са българи. Зъб не обелват за родните си места. Е, от време-навреме някой ще каже нещо. Кажат му, че така не бива и той послушно млъква. Ами искайте си Егейска Македония! Не виждате ли, че ставате ортаци с великогръцките шовинисти, които ви прогониха от родните огнища? Не е ли очевидно, че българските и гръцките шовинисти имат еднакви интереси спрямо Македония? И едните и другите искат Македония да бъде само географско понятие. Да няма македонски народ, език и нация. Македонската територия да бъде разпределена между тях. Тази политика те започнаха преди около век и половина с пропагандите. Важни етапи са Първата балканска война, Междусъюзническата война и документите по размяна на малцинствата. Гърция заплати имотите на бежанците. България ги взе и десетилетия залъгва бежанците от Егейска Македония, че ще получат парите за имотите си. Когато това стане в пълния размер – стойността на имота, плюс лихвата за изминалото време – нека да ни се обадят. Нещата стават още по-грозни, когато една българска националистическа организация, за да спечели гласове за изборите, залъгва нещастните бежанци, че работи за да им се изплатят имотите.
В България ни се внушава, че населението на Македония винаги е бягало само към България, че е участвало в борбите само на страната на България и т.н. Често ни се задава такъв въпрос: “Защо македонското население намира убежище в България, а не в Гърция или Сърбия?” В освободителните борби на Гърция и Сърбия участват много македонци. Много от тях оставят костите си в тези страни. Имената на редовите бойци днес са ни неизвестни, но много са и известните. Атанас Чакалов (Никифор/у/ов/), Йоанис Фармакис и Георгиос Олимпиос, синове на Македония, са едни от основателите на “Филики етерия”. Марко Бочар е един от най-известните борци за освобождението на Гърция. Трябва да прибавим още Демир Трайко от гр.Крушево, Йосиф от Тиквеш,, Хаджи Христо, Ангел Гацо, Анастас от Малешевско, Никола от Серес, Димо Николау от Драма, Никола Атанас от Воден, Сотир Дамянович от Битола, Геро Караташо от с.Двор, Берско. Заедно с гръцките патриоти, на македонска територия, воюват монасите от Св.Гора и населението от Хилкидическия полуостров водени от Никофор Ивирит, Теофил Ватопедин и Натанаил Лавриотис, въстаниците от Негушко, водени от Л. Зафиракис, Анастас Караташо, Диамандис, въстаниците от Битолско, водени от Спиридон и др. След потушаването на въстанието в Македония, македонските отряди с командирите си се прехвърлят в Гърция.
Подобно е положението в сръбските национално-освободителни борби. Още в Първото сръбско въстание братята Вълчо и Кузман Жик/а/ич/ от Маврово, Петър и Иван Чардаклии от с.Меуново, Дебърско, майстор Вълко от Дебар, Заглас и Янкос, Петър Ичко и др. Петър Чардаклия и Петър Ичко се проявяват и на дипломатическото поле. Чардаклия е изпратен в състава на четиричленна делегация до руския имеператор (28.08.1904), а Петър Ичко води преговорите с турците в Одрин. Сключения мир носи неговото име – “Ичков мир”.
Във Второто сръбско въстание, само от Банско участват трима човека – Михаил Тодорович Герман/ович, Марко Тодорович, Панта Хаджи Стоилов. Герман е изпратен да представлява целокупния сръбски народ пред руския император Александър І. След освобождението е министър на външните работи на Сърбия. Трябва да споменем още Цинцар Марко от с.Белица Стружко, Янко Попович и Димитриу Чамису Караташо от Негуш. Цинцар Марко заема високи военни постове в Сръбската държава, а от неговите наследници има министри и министър-председатели.
Много факти говорят, че след освобождението на Гърция и Сърбия поток от политически и икономически емигранти се насочва към тези страни. Във френски източници за търговията от и към Солун 1833 г. се казва: “Солун загуби голям дял от търговията, която имаше в началото на века. Една от главните причини за това е изселването на най-добрите гръцки семейства”. Английският консул в Солун Чарлз Блант, съобщава 1839 г., че “само преди няколко години Мелник можеше да се гордее със своите 30 богати семейства, а сега няма три”.
Що се отнася до внушаването, че в Балканската война македонците са воювали само на страната на България, то също не е вярно. Над 50 чети на Организацията и цялата й милиция в Северна Македония воюват заедно със сръбската армия. Общо около 150 чети помагат на гръцката и сръбската войска. В трите армии има македонски доброволци, тръгнали с войските от съответната страна. Формира се македонско опълчение. За да не се злоупотребява ще припомним, че македонците са формирали опълчение винаги, когато някоя страна е тръгвала на война с Турция. Когато австрийците тръгнаха през 1687-89 г. македонците формираха сериозна опълченска армия начело с Карпош. С австройската войска през 1788-91 тръгва голям доброволчески отряд – фрайкор – в който има и много македонци. Как са се държали можем да съдим по това, че някои от тях получават офицерски звания, а Петър и Иван Чардакли – дворянски титли към унгарския двор. За участието на македонци на страната на русите, във войните им срещу Турция, вярваме, че се знае.
Няколко думи за бежанците след Междусъюзническата война. След войната към територията на България са присъединени само 6 града. Населението на два от тях – Мелник и Струмица се изселва в огромната си част, защото не желае да бъде в рамките на България, да бъде под българско робство. Голяма част от християнското население и почти 100% от мюсюлманското от гр. Неврокоп се изселва по същите причини. Християните се заселват от другата страна на границата в селището, наречено днес Като Неорокопион (долен Неврокоп). Мюсюлманите и патриаршистите напускат гр Петрич, както и други градове на Пиринска Македония. През периода 1912-1913 г. бежанският поток е най-голям към Турция (според някои източници над 500,000 човека), следван от този към Гърция – 157,000 души (от Вардарска и Пиринска Македония, България и Турска Тракия) и на трето место – този към България – 112,000 души (от Македония и Турска Тракия).
А отговорът на укора: “Вие сте неблагодарници! 200,000 български синове паднаха за освобождението на Македония. България ви прие, подслони и храни. А вие я хулите” е следният:
1. Не хулим България. Тя, волю или неволю, е наша страна, днес и за в бъдеще. Ние се радваме на нейните успехи и съжаляваме за неуспехите й. Защото, и успехите, и неуспехите й са и наши. Ние работим за нейния просперитет. Ако вдигаме глас срещу нещо българско то е срещу българските шовинисти. Срещу мечтателите за Велика България, защото в миналото те, заедно със своите побратими от другите ни съседни страни, донесоха много нещастия, както на македонците, така и на собствените си народи.
2. Отдаваме почит, както на синовете на България, така и на тези на Гърция, Сърбия и Черна Гора, паднали по фронтовете в Македония. Сваляйки шапка пред тези скъпи жертви на братските балкански народи, не бива да не отбележим, надеждите на македонският народ, че те идват да го освободят, но техните държавни ръководители ги пращаха за да станат те управители на велики държави, за сметка на Македония. Освен това голяма част от жертвите са дадени когато съседите ни се биеха помежду си кой да заграби по-голям дял от Родината ни.
3. Относно, че България ни е приела и подслонила, ние й благодарим. Благодарим най-вече на състрадателния български народ за гостоприемството. Но ако българските шовинисти не бяха се договаряли да делят Родината ни, ние нямаше да имаме нужда от това гостоприемство. Можем да покажем факти и документи, когато Българските шовинисти са подклаждали емигрирането на македонското население. В резултат на това етническия състав на големи македонски територии сега е променен. Това е страшна загуба за нашата Родина. Вие кажете чия е вината за тази загуба.
4. Относно това, че България ни храни, не бива да се забравя, че македонците тук работят, както и останалата част на българския народ, че са служили и служат в българската армия, че плащат данъци именно тук. А знаете ли, че една частица от тези данъци отива за антимакедонска пропаганда, отива за поддържане на репресивен апарат, насочен срещу истинските македонски патриоти. Да припомним ли, че срещу македонски имоти България получи пари и не ги даде на македонските бежанци. Разбира се нещо даде, нещо дава и сега, но вече пет и повече пъти по-малко (като компенсаторни бонове) от реалната стойност. Във връзка с “храненето” ще припомним оня анекдот, дето починал дюлгерин далеч от родното си место. Колегите му го карат. Жена му ги посреща с плач и в плача си пита мъртвия: “Иване, Иване, защо така умря, та не можа да ни кажеш откъде имаш пари да вземаш?”. Мъртвият бил завлякал много хора, та един от колегите му се обажда кротко: “А що го не питаш къде има да дава?”. Та в духа на анекдота да попитаме: защо никой не казва и дума за многото македонски патриоти, които бяха избити, които лежаха по българските затвори, които бяха изгонени от работа, само за това, че обичат родината си.
Може да се каже, че вече 200 години ситуацията на Балканите остава една и съща. От една страна е налице исторически създадена етническа пъстрота, символизираща единството и неделимостта на региона. От друга страна имаме създадените, не без намесата на великите сили, малки балкански държави, които са не добре етнически и исторически дефинирани. Управляващите тези държави страдат от чувство за малоценност. Те впрягат научния потенциал на държавиците си да търсят историческата си значимост в миналото, да обосновават историческата си дефинираност, като народ отпреди хилядолетия. Така зареждат народите си с шовинистичен емоционален заряд. В резултат на това се появяват кризи в отношенията им. За решаването им те търсят защитата и помощта на великите сили. Вследствие на това независимостта им намалява, а външното влияние в страните ни расте.
Тук му е местото да отбележим, че докато ние, тук на Балканите, търсехме да докажем кой колко е велик, кой кого е владеел в миналото, коя част от Балканите на кого принадлежи, в Европа и Северна Америка развиваха естествените науки, математиката, техниката и технологиите. За издаването на “Десетте лъжи на македонизма” средства са се намерили, но я се опитайте да издадете книга с истинска научна стойност в областта на фундаменталните науки?
В България политици и историци искат отново да делят, сега с Албания, останалата свободна част от Македония. Дали от това българите ще спечелят? Дали не може да се намери път за взаимно уважение между македонския и българския народ? Ние македонците в България търсим тази формула. Искаме да работим за взаимното разбирателство между двата народа. На тези наши стремежи се пречи по всякакъв начин от страна на шовинистично настроени среди тук. Интересно е, че в България, когато става въпрос за нас македонците, се говорят две взаимно отричащи се неща. От една страна се говори, че в България македонци няма (Петър Стоянов и подобни), а някои отиват по-далеч – въобще македонци няма на земята. От друга страна се говори, че македонците в България искат отделянето на Пиринска Македония и присъединяването й към Република Македония. Като няма македонци кой тогава иска това? Защо шовинистите се страхуват от каквато й да е македонска организация? Няма по-добър начин да се покаже на света, че в България македонци няма, от това да им се даде свобода за свободна изява. За съжаление тук има партии, като БСП, и правни инстанции, които са много далеч от изискванията на времето.
Обръщаме се към честните българи, истинските патриоти, да се вгледат по-внимателно в същността на нещата. България от тоталитарна страна в 17 ч и 28 мин. на 10.11.1989 г. стана демократична!? За около 2 седмици след това възникват многобройни партии, не без опитната ръка на ЦК на БКП и ДС. Същата опитна ръка създава на 07.12.1989 г. СДС. Навреме комунистическата върхушка е направила необходимото за да превърне властта си в собственост (капитали, имоти). Според някои автори, на “подходящи” хора, са раздадени куфарчета с пари на обща стойност 5 милиарда лева. На същите и други “подходящи” хора, дадоха лицензии за внос и износ на стоки, за отваряне на банки и т.н. Така се появяват “предприемчиви” хора – българските бизнесмени. С чуждите заеми, вземани от българските управляващи през тоталитарно време, се отварят предприятия в капиталистическите страни, поверени в ръцете на “сигурни” “наши” хора, които днес са собственици. С народни пари и на безценица, бившите властници и техни подставени лица, изкупиха и приватизираха бившата общонародна собственост. Накрая, за да ограбят и малкото спестени пари от отрудените хора, либерализираха цените и галопиращата инфлация погълна многогодишните измъчени народни спестявания. А мафията, управляваща България, спечели и от това. Знаейки предварително, а и сами направлявайки инфлацията, те обръщаха левовите си наличности във валута и обратно и така увеличиха още повече собствеността си. И понеже съществува опасност народът да каже: “Върнете окраденото ни богатство!” Те насочват народния гняв другаде, като казват на народа: “Дръжте македонците! Крадат ни Кирил и Методи! Крадат ни историческото наследство!” Народът “вижда” опасните “крадци” и насочва натам вниманието и емоционалната си енергия. А истинските крадци се надсмиват на наивността ни (на българи и македонци в България), спокойно и “патриотично” изнасят богатствата на страната извън България.
Ние обичаме нашата родина Македония, но сме с ясното съзнание, че днес живеем в България и тука ще живеят нашите деца и внуци. Искрено желаем, всички граждани на нашата България да работят честно, за да я направим по-богата, по-привлекателна. Искаме българският и македонският народ да се разбират. Желаем всички балкански народи да се разбират помежду си. За нас друга алтернатива няма. Знаем, че малцинствата, особено от съседни народи, могат да бъдат, както мостове за дружба, така и причина за вражди и териториални претенции. Македонското малцинство крие най-малко опасности за териториални претенци. Аргументите в подкрепа на това твърдение са няколко: липсата на изострено шовинистично чувство у македонците; слабостта на македонската държава, която в обозримо бъдеще не би могла да се противопостави на коя да е балканска държава; религиозната и езикова близост между двата народа и т.н.
Бихме желали да развиваме етническите различия в областта на културата! Да работим за потискане на политическия момент на национализма! Това ни са завещали нашите национални герои. Ние никога не забравяме думите на Гоце Делчев: “Разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите”. Тоталното отричане на македонско малцинство в България, всестранният натиск върху нас македонците тук, ни пречи да се включим и да можем да допринесем за етническото разбирателство в страната и на Балканите.
