Лъжа дванайсета: Възрожденският патриотизъм, възрожденска самоотверженост, възрожденска чистота на помислите.

Од Wikibooks

Скокни на: навигација, барај


Кој ја фалсификува историјата, Ѓорѓи Радулов | Поглавја: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29


Тези епитети се отнасят към водачите на българското възраждане. Много от тях в действителност го заслужават. Но една значителна част от българските възрожденци са със съмнителни човешки достойнства. Да вземем Петко Славейков. Я разкажете на българските ученици, че католическата пропаганда, поддържана от Австрия, Франция и полските емигранти в Турция, регистрира значителни успехи през периода 1860/61 г. Българинът Йосиф Соколски, е ръкоположен (2.04.1861 г.) от папата за Български епископ и Папски наместник. Всички неприятели на Русия (поляци, западноевропейци, турци) се радвали, че славяните в Турция стават католици и Русия ще изгуби своето влияние сред тях. По ходатайство на Чайковски (Садък паша) в Цариград и княз Чарторийски в Париж (и двамата поляци-емигранти, участници в борбите на полския народ срещу руското робство), Наполеон III подарил на новата църква 10 златни и 10 сребърни потири. Русите виждат, че губят позиция на Балканите. Тогава по поръчение на руския посланик в Цариград Лобанов-Ростовски, Славейков, стар познат на Соколски, отива при него и го излъгва, че целият български народ приема унията и го избират за Патриарх. За целта 30 души представители са дошли от България. Чакат го събрани в Боюк-дере. Соколски само трябва да си вземе грамотата от папата и берата от султана, за да се прочетат на събранието. Той ги взема. Качват го на лодка, приготвена от руското посолство. Вместо в Боюк-дере, тя го закарва на руски параход, приготвен от Найден Геров, руски консул в Пловдив и други българи, руски възпитаници (по-точно агенти на руския царизъм) и български възрожденци. Соколски е откаран и задържан насила в Одеса (6 юни, 1861 г.). Това стреснало българските унияти и те се отказали от католицизма. Обяснете на учениците, че ако българските възрожденци Славейков, Н. Геров и др. не бяха направили това, днес българите щеше да са свързани повече със Западна Европа отколкото с Русия и България нямаше да е на това дередже. Тогава ще видите авторитета на тези възрожденци в очите на днешната младеж.

А какво да кажем за подписите събрани от българските възрожденци: д-р Чомаков, Н. Михаиловски, Доростолско-Червенския митрополит Григорий и др. и изпратени като “адрес” до Султана, че са против решението на Цариградската конференция (1876 г.), на която било решено да се даде свобода на християнското население на Балканите на изток от Сърбия. В този адрес те заявяват, че са доволни от турското управление и не признават решението на конференцията.