Българите имат проблем с идентичността си

Од Wikibooks

Българите имат проблем с идентичността си

д-р Стефан Влахов Мицов

(Д-р Стефан Влахов Мицов е бивш преподавател във Философския факултет в Софийския университет, председател на Съюза на свободните писатели в България и секретар на Българо-македонското дружество за приятелство.)

Всяка от днешните балкански държави се е формирала в регион на богато културно-историческо наследство. Ако в духовен план този факт е плодотворен, в политически аспект той е фактор, който създава комплекси. Политическото двуличие на македонските съседи е илюстрация на техните комплекси. От една страна, нито една съседна държава никога не е била достатъчно мощна, за да завземе цяла Македония, а от друга-били са достатъчно слаби, за да се откажат от агресия. Не са били и достатъчно уми, за да си я поделят “по братски”. Балканските “вълци-лисици” са постигали съгласие по отношение на Македония само от страх. По този начин е реализирана и войната срещу Турция. Балканските страни се опасявали Македония да не получи автономия от Великите сили. В същото време, нито една държава, съсед на Македония не се осмелявала сама да се противопостави на турската империя, докато съвместната война била достатъчна причина да се парират една друга.

Крахът на антимакедонската пропаганда

Общият страх на македонските съседи ги принуди на “съюз” и след 1991 година, когато принудиха младата държава да промени член 8 и член 19 от Конституцията си, с които се защитаваше македонското малцинство в съседните държави. От друга страна Македония не следваше логиката на българските националисти и не поиска реципрочност на това решение, тъй като, според статистиката почти една трета от българите имат македонски корени. Цялата тази паника на македонските съседи е наистина странна, дори от гледна точка на възможностите за действие на пропагандата на една двумилионна държава срещу организираната пропаганда на държави, които заедно наброяват около 25 милиона души. На практика организираната антимакедонска коалиция трябва да се сблъска с краха на всички изфарбикувани “исторически доказателства” по отношение на претенциите им към части от Македония. Това че днес много жители на Пиринска Македония, северна Гърция и южна Албания смятат Македония за свой духовен стожер е вън от всякакво съмнение. Достатъчно е да посетите тази държава по време на нейните национални празници.

Съществува ли македонски шовинизъм? От друга страна, да потърсим отговор на въпроса дали съществува македонски шовинизъм? Отговорът би могъл да бъде положителен, доколкото по примера на своите съседи и Македония би претендирала за територии, например тези, които е владял Александър Македонски, както постъпват българите с териториалната си носталгия от времето на цар Симеон или Иван Асен, или пък Гърците, които бленуват по Византия. Всъщност, македонците са един от редките народи чието име и географски, и морално е защитено. И макар, че много македонци живеят в части на други държави, или живеят в региони, които са далеч от Балканите, досега Македония не е имала претенции към тези територии. На завоалираните претенции на балканските “вълци – лисици” македонците отвръщат с толерантност и духовно обединение. Така че по отношение на македонския космополитизъм националистическите заплахи на съседите и са жалки, а техните комплекси – катастрофални.

На балканските държави им трябва вътрешен мир Така, често пъти духовната, тоест вертикалната експанзия е била заменяна с териториална, тоест хоризонтална експанзия. При сърбите комплексите произлизат от многобройните неуспешни военни авантюри, което фрустрира техния политически елит, макар и тяхната духовна култура да е имала високи достижения в културата, науката, дипломацията...Гръцките комплекси са свързани с някогашна Византия и величието на византийските им предци, но сериозни проблеми възникват от факта, че императорите им не са били от гръцки произход, а са били ромеи, славяни, арменци...Българите пък се сблъскват с проблема за собствената си идентификация. За разлика от македонците, които много ясно се определят като народ възникнал от смесването на славяните с някогашните македонци, българите все още се колебаят между траките, мизийците, хуните, славяните и другите прабългарски племена. Нито един друг народ в Европа няма толкова противоречиви теории за своето потекло и този хаос подхранва политическите им аспирации в духа на поговорката: “На всяка манджа мерудия”- Затова и българският народ, също като сърбите, заради слабостта на собствения си политически елит много често се обръща към чужди духовни богатства и стойности. Оттук идва и най-важното заключение: балканските държави ще се смирят тогава, когато постигнат вътрешен мир, защото ако една личност, нация или държава не постигне вътрешен мир, не може да живее и в мир с другите.